Demigods - The Return
Aко сте един от феновете на поредицата на Рик Риърдън-това е вашето място!Това е роул-плей форум,където можете да пресъздадете любимия си герой,или някой измислен от вас.Бъдете герой на Олимп и се присъединете!Smile



 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Сентрал Парк

Go down 
АвторСъобщение
Пайпър Маклийн
Ръководител на хижата на Афродита,дъщеря на Афродита
Ръководител на хижата на Афродита,дъщеря на Афродита
avatar

Брой мнения : 249
Join date : 11.04.2010

Character sheet
Години: 19
БФФ: Анабет Чейс
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Сентрал Парк    Чет Авг 11, 2011 1:37 am

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://heroes-of-olympus.forum-motion.com
Ирина Алексеевич
Rank:учител по Техники за нападение на чудовища
avatar

Брой мнения : 78
Join date : 11.08.2011

Character sheet
Години: 20
БФФ: няма
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Пон Авг 15, 2011 2:51 am

Беше началото на нова учебна година в лагерът...или там както го наричаха.Аз нямам намерение да стоя и да ги гледам как се забавляват,а полубратята и сестрите ми...който бяха малко в лагера,бяха намислили нещо.Не смятам да съм там когато им развалят "партито".Реших да отида в Ню Йорк и да се видя с единственият нормален човек в животът ми.Само се надявам,че е получил съобщението ми и да се срещнем в Сентрал Парк.Отидох до езерото и седнах на една пейка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Посейдон
Rank:Бог
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 11.08.2011
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Пон Авг 15, 2011 12:44 pm

Ирина! Едно прекрасно създание, на което бях решен да кажа какъв съм и, че нейният баща Хадес ми е брат. Колко необичайно! Да, аз бях бог и то един от тримата големи – Посейдон, богът на моретата. Разбира се, всички на земята ме знаеха просто като Остин, защото не исках да издавам самоличността си. Ирина обаче скоро щеше да разбере.
Сентрал парк! Едно място, което много обичах. По-рано днес бях получил бележката на момичето, което ме бе поканило да дойда при нея. С леко завъртане на всички посоки се огледах, в опит да я открия. След двеминутно лутане и въртене я видях, седяща на една от множеството пейки. Усмихнах й се, при което се приближих и седнах до нея.
-Хей, Ирина. Как сме? – Когато зададох въпроса я прегърнах. Господи, та тя ме смяташе за двадесет и четири годишен, а това не бе вярно. Можех да и бъда пра пра пра пра и т.н. чичо, но все тая. Погледнах я в очите и зачаках нейния отговор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирина Алексеевич
Rank:учител по Техники за нападение на чудовища
avatar

Брой мнения : 78
Join date : 11.08.2011

Character sheet
Години: 20
БФФ: няма
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Пон Авг 15, 2011 5:35 pm

-Остин!-възкликнах истински щастлива да го видя и отвърнах на прегръдката му.Господи колко много се радвах да го видя.-Не много добре.
Признах си и се облегнах назад на пейката и се облегнах на рамото му.
-Всичко в животът ми става все по-голяма каша.-погледнах го.-Ти си единственото нормално нещо в него.Не знаеш просто колко много се радвам да те видя!-възкликнах.
Той бе невероятен и понякога ми се искаше да му кажа колко много всъщност значи за мен и колко много го харесвам.Но ми се налага да избутам тези чувства,защото той не ме харесва по този начин.
-Ти как си? Много ми липсваше през последната седмица.-усмихнах се закачливо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Посейдон
Rank:Бог
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 11.08.2011
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Пон Авг 15, 2011 8:43 pm

Страшно много се зарадвах, когато младата полубогиня отвърна на прегръдката ми. Това за мен означаваше нещо наистина силно, силно колкото едно наистина истинско приятелство. Направо умирах за нейната компания, колко и банално да звучи, казано от устата на един Бог.
Когато момичето обясни колко объркан ставаше живота й, за което знаех, ми стана леко притеснено. Все пак щях да поискам от нея да разкаже по-подробно всичко около случващите се събития, а по-късно... Сигурно щеше да разбере, че съм на почти пет хиляди години, от което ще следва, че не съм единственото нормално нещо в живота й. Каква трагедия!
-Аз ли? – Подхилих се леко подло. Доставяше ми удоволствие да го правя, а и мисля, че на нея й харесва! – Аз съм си все по старо му. Добрият стар Остин. – Отново подхилване. – Иначе и аз се развам да те видя, слънчице.
Слънчице! Бях й измислил този прякор преди години, когато бяхме на централния градски плаж. Истината е, че с тая великолепна(нейна) усмивка и подхождаше доста добре.
-Хайде! – Побутнах я нежно по рамото, но същевременно с това и доста закачливо. – Разкажи ми, какво ново около теб? Съдейки по думите ти преди малко знам, че със сигурност има нещо ново, което не можеш да скриеш.
Разбира се, аз знаех за новостите в живота й, но не знаех как ги приема. Но въпросите по реда си. Зачаках нейната реакция, ухилил се до уши.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирина Алексеевич
Rank:учител по Техники за нападение на чудовища
avatar

Брой мнения : 78
Join date : 11.08.2011

Character sheet
Години: 20
БФФ: няма
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Пон Авг 15, 2011 10:24 pm

-Подлец!-прошепнах с присвити очи,но усмивката ми не слизаше от лицето ми.-Караш ми да говоря само за себе си,а знаеш,че ми е неприятно!
Оплезих му се и се засмях,но след това станах малко по-сериозна.
-Новата учебна година започна в пансиона,а на мен не ми е до това.Имаме нови ученици,а приятелите ми смятат да спретнат номер на всички.Изобщо не ми се занимаваше,а и накрая всички ще разберат,че са били те.За това реших да се отдалеча и вместо да гледам глупави забавления дойдох да те видя.Искаше ми се отново да идем на плажа или зоологическата градина като предният път.Или може би в онази закусвалня,но...-въздъхнах.-Там има много хора,а на мен ми се искаше да сме само двамата.
Погледнах го и се усмихнах.
-А до проблемите ми...-въздъхнах тежко и отклоних поглед към водата.- Всички ме натискат да съм по-общителна,по-усмихната и повече да се забавлявам.Те никога няма да разберат,че не могат да ме променят.Аз съм си такава...и винаги ще бъда.
Казах накрая малко тъжна.Само с Остин съм отворена и искрена,само с него не съм антисоциална,а и не мога да бъда.
-Чудя се защо ли съм толкова открита с теб.Ти си такъв....зубър.-засмях се тихичко и го погледнах.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Посейдон
Rank:Бог
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 11.08.2011
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Вто Авг 16, 2011 12:37 pm

Без да свалям усмивката от лицето си, изслушах всяка една нейна думичка. Странното бе, че не ми спомена нищо за лагера на нечистокръвните, но предполагах , че в скоро време и това ще стане. Все пак щях да й кажа какъв съм и цялото ми същество се надяваше, че няма да го възприеме по някакъв нереален, за мен, начин.
-Хеееееййй! – Ухилих се като първия олигофрен, когато Ирина ме нарече зубар. Просто й доставяше удоволствие да го прави, тази гадинка малка. – Кой ще наричаш зубър бе? Хехе.... А относно това, защо си толкова открита към мен, ще ти кажа само едно. Защото с времето се сближихме до такава степен, че сме длъжни да си споделяме всичко и да нямаме тайни един от друг.
С последното се опитах да намекна нещо, което най-вероятно ви е ясно. Исках да я накарам да изплюе камъчето и да ми обесни всичко за лагера. Разбира се, ако вече е разбрала за него де, а не бе изключено и да не е. Погледнах я в красивите очи, които бяха любимата ми част от тялото й. Просто.... Просто, те бяха толкова искренни и някак си, като че ли ми се усмихваха. Когато ги гледах изпитвах едно непознато за мен, гъделичкащо чувство в стомаха. Не премахнах усмивката от лицето си. Май вече заприличвах на пълен глупак, но какво?! Въобше не ми пукаше, защото около нас нямаше други хора. Доказателство за това бе горещото време, което ги спираше да излезнат навън. Ние бяхме изключение.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирина Алексеевич
Rank:учител по Техники за нападение на чудовища
avatar

Брой мнения : 78
Join date : 11.08.2011

Character sheet
Години: 20
БФФ: няма
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Вто Авг 16, 2011 4:50 pm

-Да...така е....-казах и се почувствах толкова виновна,че не му казвам истината,но...време е да бъда честна с него,защото найстнина много го обичам и искам да знае всичко за мен.Добро и...лошо,само дано не ме намрази.
-Ос,има нещо което не знаеш и сигурно ще ме намразиш..аз понякога мразя себе си заради него.-поех си дълбоко въздух и продължих без да свалям поглед от очите ми.-Вече знаеш за майка ми и за това,че ме е родила в затвор и че е изпратена на електрическият стол без дори да й е било разрешено да ме види...Баща ми...аз знам кой е.Знам от шест години,че баща ми не е човек и бях изпратена в лагер за такива като мен...Не исках да те лъжа,но го наричах училище пред теб,то до една степен си е такова....
Поколебах се да продължа,да му кажа останалото.
-Аз съм дъщеря на Хадес!-казах изплашено и твърде бързо.-Полубог съм и останалите в лагера са като мен...но са деца на други богове...ооох,Господи,ще ме помислиш за луда....-казах и прехапах долната си устна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Посейдон
Rank:Бог
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 11.08.2011
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Вто Авг 16, 2011 5:32 pm

Радвах се с цялото си същество, че в края на краищата момичето изплю камъчето и ми съобщи всичко, което знаех. Е, не знаех, че вече е приета в лагера за нечистокръвни, но предполагах. Усмихнах се, без да показвам, че това което ми казва ме е уплашило или трогнало. Навярно смяташе, че ще я помисля за някоя луда, но не мисля, че тя го заслужаваше, а и в такъв случаи и аз щях да бъда луд, като и разкриех и моята тайна. Да, точно това щях да направя.
Прокарах пръстите си нежно през косите й и отново се съзрях в прелестните й дълбоки очи, в които желаех да се удавя от много време насам. Вече бях сигурен, че не искам да крия нищо от нея и по-странното бе, че вече започвах да оприличавам онова гъделичкащо чувство в стомаха си. Това бе любовта, дошла от някъде си през времето, откогато се познавахме.
Напрежението в мен започваше да нараства. Ами ако ми се разсърдеше, поради причината, че не й бях казал още отначалото? Ако спре да иска да се виждаме? Какво щях да правя тогава? Това бяха повечето от въпросите, които тровеха съзнанието. Е, не трябваше да се окажа някакъв страхливец. Много добре знаех, че най-добрия вариянт е да й кажа всичко и да понеса последствията.
-Миличка – не премахнах широката си усмивка – знам каква си. От много време насам. И не мисля, че е нещо странно. Даже се радвам, че си приета в лагера. Сега е мой ред да ти разкажа повече за себе си.
Вдишах и издишах една голяма глътка въздух, показвайки, че ми е трудно да кажа каквото и да било.
-Аз също съм като теб. Е, не точно, защото аз съм Бог. И не кой да е бог, а един от тримата големи, а именно – Посейдон. Хадес! Хадес е един от братята ми, което автоматично ме прави твой чичо. Другия ми брат е Зевс. Тримата сме най-висшите богове на Олимп, макар да предпочитам да се спотайвам на дъното на окена. Надявам се да примеш това спокойно.
За бога, та аз й бях чичо. Защо това чувство в стомаха ми не се махаше. Просто бе невъзможно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирина Алексеевич
Rank:учител по Техники за нападение на чудовища
avatar

Брой мнения : 78
Join date : 11.08.2011

Character sheet
Години: 20
БФФ: няма
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Вто Авг 16, 2011 8:21 pm

Сякаш нещо прободе душата ми.Та той ми бе чичо...защо? Защо дори и след като знам това не спирам да го обичам толкова много.Но това беше най-разтърсващото нещо от това което чух.Той е Посейдон,в мен е заложена омраза към този човек,а аз го обичам.О,Зевсе,обичам го,а аз съм едно голямо чудовище...
-Знам кой е Посейдон...така де,кой си ти.Знам много неща за гръцката митология.Наложи ми се да ги науча след като разбрах кой е баща ми...-хванах ръката му и я притиснах към бузата си.-Надявам се да не промениш чувствата си към мен..защото...Аз много те обичам и ти все още си единственото хубаво нещо в животът ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Посейдон
Rank:Бог
avatar

Брой мнения : 18
Join date : 11.08.2011
Age : 24

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Сря Авг 17, 2011 12:24 pm

Хората казват, че истина боли. Е, от тук на сетне се зарекох да не вярвам повече на тях, имайки се в предвид, че Ирина каза, че ме обича. Незнаех как да тълкувам тези нейни думи? Дали обичаше мен – нейният чичо като приятел, или като нещо повече от това? Това бе един от върпосите, въртящи се в главата ми. Тайничко в мен обаче, се надявах да ме обича истински, като нещо повече от приятел, независимо последствията, които можеха да дойдат от страна на Хадес. Все пак чувствата не трябва да се прикриват, за да не се стигне до лудост. И все пак смятах, че това което изпитвам е грешка.
-И ти си единственото хубаво нещо в живота ми и също те обичам много... – Отново показах перфектната си усмивка на яве. Боже, доста обичах да го правя. Усетих, че се изчервявам. – Но аз... Аз те обичам истински. Като нещо... Ъъъъм... Нещо повече от приятел!
Зачудих се защо го казах и за част от секундата се надявах да не ме е разбрала. Разбира се, явно бе чула всяка моя дума през последните двадесет секунди. Погледнах я отново в изящните очи. Имаше очите на баща си, или поне аз така смятах. И все пак бяха някак си по потайни и симпатични от неговите. Не бяха изпълнени с омраза и отчаяние, което бе добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ирина Алексеевич
Rank:учител по Техники за нападение на чудовища
avatar

Брой мнения : 78
Join date : 11.08.2011

Character sheet
Години: 20
БФФ: няма
Гадже: няма

ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    Сря Авг 17, 2011 3:15 pm

Усмихнах се,толкова щастлива,че по бузите ми се търкулнаха няколко сълзи.Сълзи от радост,кога за последен път съм била толкова щастлива? А,да...никога.Той ме прави щастлива.Приближих се към него,бавно погалих бузата му и се вгледах в очите му.Тези очи,които толкова много обичам,сякаш виждаха душата ми и я разучаваха сякаш е книга.
-Обичам те.Никога няма да мога да мисля за теб като за чичо и никога вече няма да мога да гледам на теб като на приятел,защото те обичам повече от всичко на този свят!Тези чувства,които имам към теб са още откакто те срещнах,но тогава не се интересувах от любов или момчета.Отне ми доста време за да разбера какво изпитвам към теб и за нещастие да го избутам в една малка стая защото си мислех,че не ме обичаш по начинът по който аз те обичам...
Странно беше,как за толкова малко време успях да му призная толкова много неща,но се радвам,че сега той го знае и бих го повторила отново,ако не се бях изчервила.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Сентрал Парк    

Върнете се в началото Go down
 
Сентрал Парк
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Demigods - The Return :: Cities :: Ню Йорк-
Идете на: